"Бохемска рапсодия"

Дами и Господа, дойде моментът, който всички очаквахме… (барабани, моля) представям ви Queen! Днес ще си говорим за групата оставила своето име в музикалната история, и по специално за биографичния филм за нея. „Бохемска рапсодия“ стана хит по целия свят, залите са без свободни места и го гледат и малки и големи. А мненията за филма са толкова, колкото са и зрителите…безброй. Затова мисля, че е крайно време да споделя и аз какво мисля за него.

Да започнем от самото начало – интрото на 20th Century Fox звучи в стила на групата. Началото и краят бяха на ниво – композиционната рамка, която беше направена с Live Aid концерта беше въздействаща и не остана незабелязана. Идват забележките обаче в същината на филма. Колко ли недоволни хора, чух да се оплакват от хронологията на събитията - Фреди не се запознавал така с бандата, не трябвало да има такива мустаци при записа на песента „We Will Rock You“, разбирал за болестта си след Live Aid концерта, а не преди него, и още, и още… Да, разминавания има, но кой е очаквал филм, съдържащ 20-годишна история, да се побере в два часа без промени. Над два часа филмът не изгуби вниманието ни, всички стояхме приковали погледи в екрана и припявахме, кой на ум, кой на глас, легендарните песни на Queen (някои даже и ръкопляскаха :D). Много от заклетите фенове на Queen страдат заради сюжетните промени във филма, но все пак той не е книга и няма как събитията да бъдат описани толкова детайлно – бяха само бегло засегнати и сякаш се препускаше през тях. Само един филм няма как да е достатъчен.

Сега ще насоча вниманието ви към Фреди Меркюри и талантливия актьор, който го пресъздаде – Рами Малек. Известен с ролята си в “Mr. Robot” той спечели отново сърцата на публиката. Актьорът е напълнил образа с жестове и погледи, които не можеш да изпуснеш. Виждаме срамежливото и неуверено момче Фарук и всички стъпки и промени във Фреди до момента, в който става звезда. Изключително изпълнение, изключителна прецизност.

"Винаги съм знаел, че съм звезда. А сега вече и останалата част от света се съгласи с мен."

Нямам намерения да отделям особено време да коментирам останалите актьори. Само ще отбележа, че освен Люси Бойнтън в ролята на Мери Остин, годеницата на Фреди, другите бледнееха и сякаш служеха само за фон.

Една много дискутирана тема стана тази за начина на представяне на сексуалността на Фреди. Поради факта, че той е пазил личния си живот далеч от обектива на част от публиката й липсваха по-пикантни подробности. Според мен информацията, която ни е предоставена е добре преценена специално за този филм. Любовният живот на Фреди не би трябвало да става основен фокус и подкрепям решението на режисьора. Видяхме връзката на Фреди с Мери, после с Пол и благодарение на Рами Малек, успяхме да усетим предизвикателствата, през които е минал изпълнителят и със семейството си. А за тези, които желаят да нахлуят в спалнята на Фреди, са объркали вратата.

Ако все още не сте изгледали филма, ви препоръчвам да го направите, докато все още е на голям екран. Все пак преживяването да бъдеш заобиколен от песните на Queen, докато гледаш историята им, е неописуемо. Не случайно касовите резултати по света, надхвърлиха очакванията. Емоцията си заслужава!