„Влизам в мрака“ – Кирстен Уайт

Здравейте на всички! Как мина денят ви? Силно се надявам да е бил супер. Днес ще си поговорим малко за една книга, която с нетърпение чаках да си купя и благодарение на една приятелка (която всъщност ми подари втората книга от трилогията) ми се удаде шанс да я започна. Първо искам просто да видите корицата. Според мен е много, много, много красива и доста семпла – черен фон и цвете, разрязано от меч. Бях чула мнение, че корицата няма много общо с историята и донякъде съм съгласна, но сякаш може да се намери един по-дълбок смисъл. Както и да е, не искам да продължавам с размишленията си за корицата, защото ме е страх, че ще издам нещо на хората, които още не са прочели книгата.

И така, да минем по същество. Тримата ни главни герои са Лада, брат й Раду и синът на османския султан, Мехмед. Лада и Раду са децата на княза на Влашко, Влад Дракул. И сега очквам да си помислите, че това ще е книга с вампирска история в нея. Реалността обаче е друга. Тримата ни герои са познати на историята като Мехмед Завоевателя, Раду Хубавият, а пък нашата Лада съответства на реалната личност Влад Набивачът на кол. (Всички тези факти са извадени от „Бележка от автора“ в края на книгата). Намирам идеята на авторката да превърне един от героите в женски персонаж едновременно за страхотна и не чак толкова добра. Страхотна е, защото един женски образ в история, пълна със стратегии и битки, раздвижва сюжета. Но в същото време новата героиня предразполага и за нещо, което е доста често срещано в книгите днес – любовен триъгълник. И това наистина се случва.

Кирстен Уайт се е опитала да направи и още нещо, което сякаш не е толкова обичайно. Какво е то? Лада е представена като изключително силен женски образ. Даже понякога си мисля, че е малко прекалено.

„Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава.“

В същото това време Раду изглежда слаб, наивен, крехък и неспособен да се справи с трудностите, които му предстоят. Той се разплаква при всяка малка пречка, при всеки проблем. Изглежда сякаш мъжката и женската роля са разменени и двата героя са в двете крайности. В последствие, когато двамата порастват, Лада е силна с оръжието, Раду с думите. Кое ли ще се окаже по-полезно?

Още нещо, което според мен заслужава споменаване. Началото на книгата разказва за живота на Раду и Лада, когато все още са живяли във Влашко – преди да бъдат предадени от баща си на османския султан. За мен е отделено твърде много време в обяснение за детството им. А пък след това, когато двамата се запознават с Мехмед и започва развитието на взаимоотношенията им, историята е леко заметена под килима. Мисля си, че е отделено твърде много време на дните на Лада и Раду във Влашко и твърде малко на моментите след запознанството им с Мехмед.

Честно казано за мен историята е увлекателна и се чете на един дъх, макар че съм чувала и други мнения по въпроса. А и, в крайна сметка, всичко много зависи от човека, който чете книгата.

П.П. Имате ли си любим силен женски образ? В какво се изразява силата на момичето? (Можете да ми кажете в коментарите ;) )