„Илумине“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Здравейте всички! Завръщаме се с ревюто на една много обсъждана напоследък книга, а именно „Илумине“ на Ейми Кауфман и Джей Кристоф, която е първа от трилогията „Досието Illuminae“.

Смятам, че тази книга няма нужда от представяне, имайки предвид колко много страхотни неща се говорят за нея. Смея да кажа, че добрата слава на „Илумине“ е напълно оправдана. Книгата е страхотна и фактът, че принадлежи към жанра на фантастиката беше доста освежаващ насред морето от фентъзи, което обикновено чета. Всъщност от доста време исках да си купя книгата и когато моментът най-накрая дойде бях истинки щастлива и започнах веднага да я чета. В началото си мислех, че заради необичайния начин, по който е написана – под формата на разсекретени файлове, имейли и доклади – нищо няма да разбера и ще се чудя през цялото време, какво се случва. Оказа се, че бях в доста голяма заблуда – „Илумине“ е написана на разбираем език (е, разбира се, имаше няколко момента, в които се появяваха технически термини, но иначе всичко е доста добре обяснено), а форматът не е никакъв проблем за осъзнаването и навлизането в историята. Ако трябва да бъда честна, това, което първо ме грабна в книгата, беше начинът, по който е разказана историята.

Но да си минем на думата. Историята е вълнуваща от самото начало, а книгата се чете меко казано на един дъх. Историята на Кейди и Езра е заинтригуваща и мисля, че е различна от повечето съвременни любовни истории – на момичето и момчето, които първоначално не общуват, защото са коренно различни, но в един момент – бам – те са лудо влюбени. Не. Кейди и Езра са двама младежи, доскоро били във връзка, която завършва с привидното разваляне на приятелството им. Да, ама не. Инвазията на БайТек ги принуждава отново да работят заедно, за да спасят своя живот и този на много други невинни хора, и в напрегнатата работа те разбират, колко много държат един на друг и че не могат да живеят отделени.

"Въпросът е, че нямах представа колко безопасно си живея, защото никога не бях изпадала в опасност." - Кейди Грант

Историята им наистина е страхотна, но е едва малка част от цялото. Приятелството също е засегнато благодарение на Езра и Джеймс Макнълти. Макар че, за да бъда съвсем откровена, бях почти убедена, че някой важен човек ще умре. Тъжно, наистина. В крайна сметка историята е различна – нещо ново и свежо (въпреки че на моменти беше сравнително мрачна).

Ако трябва да определя едно конкретно нещо, заради което ми е харесала книгата, то изборът би бил невъзможен. Може би заради формата, може би заради стила на писане, може би заради самата история. А може би е комбинация от всичките три неща? Без значение кое е изиграло най-голяма роля при оценката ми за книгата, препоръчвам „Илумине“ на всеки, който си пада по фантастиката – наистина си струва.

Вие чели ли сте „Илумине“ или пък направо цялата трилогия? Споделете ми какво мислите и коя част от книгата най-много ви е харесала. <3