„Направени сме от звезден прах“ – Карл Сейгън

Търсиш оптимистична история, която да се чете лесно? Фен си на амбициозните, нестандартни идеи и пречупването на стереотипи? Е, мога да ти кажа, че „Ще се видим в Космоса“ на Джак Чън е точно за теб. Макар и не много дебела, тя ме впечатли по свой собствен начин. (Въпреки че може и да съм малко пристрастна, защото така или иначе обожавам астрономията).

Историята е на 11-годишния Алекс Петроски и кучето, кръстено на кумира му, Карл Сейгън. Алекс мечтае да пусне ракета в Космоса със записи за извънземни цивилизации, точно както е направил кумирът му през 1977 с космическия апарат „Вояджър“ и Златната плоча, само че Алекс използва малко по-модерни средства – той ще ипрати Златен айпод.

Ако трябва да съм напълно честна, си бях набелязала книгата доста време преди да я купя. Но въпреки това идеята ми се стори и малко невероятна – все пак 11-годишно момче да създаде ракета и да направи нещо, което хората са се опитвали да направят десетки години, звучи като чисто фентъзи. Както и да е, започнах да чета, опитвайки се да не съм предубедена в нищо. Честно казано не усетих, кога вече отгръщах последната страница на книгата – толкова лесно се чете. Бях удивена от начина, по който Джак Чън е написал историята. Въпреки всички препятствия, през които Алекс трябва да мине, той остава учудващо позитивен и доволен от това, което има.

Книжката се чете изключително лесно и е наистина много приятна и ненатоварваща. Позитивизмът, който тя е излъчва, е толкова заразителен и толкова нужен в понякога доста сивото ежедневие на града. Говори се за безусловното следване на мечтите, за необратимия оптимизъм и истинската отдаденост на идеята. Мисля си, че това е от книгите, които оставят трайна следа в теб и те карат да се замислиш за някои неща, когато се сетиш за нея. А и освен това наистина зарежда с много приятни емоции. Така че, ако все още се чудите дали искате тази книга, вярвайте струва си.