"Проклятието на Воронина" - Цветелина Владимирова

Здравейте на всички! Как мина седмицата ви? Моята беше доста натоварена, а и следваща се очаква да бъде същата. Но не това е от значение сега – важното е, че днес ще си поговорим за българската трилогия „Проклятието на Воронина“ от Цветелина Владимирова. И една малка добавка – това е статия и за трите книги, която може да ви провокира да прочетете поредицата, но също така може и да ви покаже какво ще се случи в историята.

Както повечето от вас знаят, главната ни героиня е Ксения – едно наглед обикновено момиче, живеещо в София. Но една вечер, от нищото, се появява рицарят на бял кон (или по-известен като Игор Алешкин). Игор общо взето я отвлича, отвежда в Русия и й показва един напълно нов, различен и страннен свят на вестителите, пазителите и кръвожадните. Заедно с приятелите си Ксения е изправена пред множество препятствия, открива истини за себе си и миналото си, които е трудно да бъдат преглътнати.

Първоначалната ми мисъл, щом прочетох резюмето на първата книга, беше, че това е поредната банална история. В крайна сметка си я купих, защо Райс от „Четат ли двама“ толкова я похвали, че ми се стори срамота да не си я взема. Известно време седя на шкафа ми без да я чета. И така, в един прекрасен слънчев ден, реших, че е време и аз да я започна. Прочитайки първите няколко страници книгата ми се стори твърде обикновена, може би дори малко скучна, но реших, че ще се пробвам да я прочета. И изведнъж се усетих, че просто не мога да се отлепя от книгата. Признавам си първоначално бях много скептична – поради неясни за мен причини си мислех, че след като книгата е от българска авторка, то тя няма да е токова зашеметяваща. О, колко грешах!

И така, приключвайки с „Вестители“ за отрицателно време, отидох възможно най-бързо да си закупя и „Пазители“. Започнах я почти веднага. Там отново се запознахме с нови герои, най-отличителният от които (поне според мен) е пробуденият вампир Фарезе. Самата помощ, която той оказа на Ксения беше нещо, което не очаквах наистина. А финалът – боже финалът! Не бях гототва – изобщо даже... Беше си чист удар под кръста.

Ето че стигнахме и до третата книга – „Благословени“. Купих си я може би около средата на юни или началото на юли, ако не ме лъже паметта, но кога я прочетох – декември... Не че не бях харесала предните две – даже напротив, но лятната ваканция дойде, после започнах да чета и други неща и някак си „Благословени“ остана на заден план. Говорейки с една прителка, която е прочела книгата, тя ми каза, че според нея тя не е била нужна за завършек на трилогията. Прочитайки книгата вече смятам, че книгата си е напълно необходима. Освен това се запознахме с един прекрасен герой – Маркус. Обожавам го, но смятам, че Ксения и Игор като двойка са страхотни заедно. Освен това смъртта на Воронин ме хвана напълно неподготвена. Честно да си кажа това ми беше най-тъжния момент в книгата.

Нека сега поговорим малко и за кориците. Те са семпли и много красиви, но имаше нещо, за което наистина се зачудих – след като резултатът от връзката на вестител и пазител е благословен, нямаше ли да е по-добре „Пазители“ да беше с червена корица, а „Благословени“ с лилава. Шегата на страна, кориците са елегантни и подходящи за историята.

Книгите са наистина много добри, струва си да се прочетат и успяха да променят скептичното ми мнение за българското творчество, за което съм супер благодарна. И един въпрос към вас – кои са любимите ви български автори?