“Задръж звездите още миг” – Кейти Хан

Карис и Макс имат точно деветдесет минути въздух. Кой от тях ще се спаси? А дали някой изобщо ще успее?

Действието се развива в един бъдещ свят, в една бъдеща Европа. Карис и Макс идват от този свят – свят на развити технологии и привидна загриженост за човека, свят на строгите правила и норми. И това е мястото, на което те не принадлежат, не и истински. Утопични идеали, забранена любов, прекрачване на правилата и намаляващо време...

Добре, добре – това наистина звучи лигаво и изключително банално. И, дори наистина да има малък елемент на изтърканата история за забранена любов, има някаква нотка на нова идея. Общо взето, половината книга е написана като ретроспекция – редуват се глави със случващото се в момента и това, което е било преди.

Завършвайки книгата бях като смазана от нещо. Определено финалът (около последните 100 страници) е тежък. Ако тръгнете да четете тази книга си отделете време, което да използвате, за да възпримете всичко, което се случва в края. И, ако трябва да съм честна, си имаше доста сълзи на финала.

А пък и важно е да споменем, колко прекрасна, поне според мен, е корицата. Заглавието е написано със звездички, около които има още звездички – какво по-прекрасно нещо би могло да има? И, като читател, който се ориентира първо само по корицата и после чете резюмето (виновна, признавам си), именно корицата беше нещото, което ме накара да посегна към книгата в книжарницата.

За мен наистина си струва да се прочете книгата, макар и, както вече споменах, да е тежка на моменти. Беше ми изключително приятно да я прочета (буквално я минах от корица до корица за 2-3 дена). Така че – приятно четене и се надявам и на вас да ви хареса.